Среднощни размишления
Какво става с хората, които съвсем за кратко минават през живота ни? По-маловажни ли са? Не.. Макар за кратко, те също са били в сърцата ни.. Не всички успяват да проникнат толкова бързо, но ние не говорим сега за тях, нали? Говорим за тези, които са ни докоснали.. усетили са нас и ние сме усетили тях. Дори за един кратък, малък, но толкова важен момент. Променят ни, оставят част от себе, а когато си тръгват – вземат и част от нас.. Но това е животът, нали? Получаваш, даваш.. Разпръсваш се сред хиляди и събираш в себе си хиляди.. частици. Но какво все пак става с онези.. Не искам да ги пусна! Трябва ли? А мога ли? А как да живея с тях, като ги няма..? Със спомени живее ли се? Мога единствено да се надявам, че някога пак ще ги видя. Някога, някъде, пак ще се срещнем, пак ще се усетим, пак ще оставим част от себе си един в друг и никога няма да бъдем същите.
.. ..
А какво ли ще е разочарованието ми ако дори срещнали се, не успеем пак да се усетим..
