Когато аз съм мъжът
Сънувах те отново. Аз бях мъжът, а ти жената. Ролите са обърнати? Всичко е обърнато.. Тук няма нищо нормално. Ние.. не сме нормални. Аз съм мъжът. Аз нося отговорността, аз поемам инициативата, аз трябва да решавам, аз трябва да защитавам.. себе си, теб, нас. От кого? От другите. От всички и всичко. И ако нещо се обърка, аз ще нося последствията. От самото начало беше така, нали? Не се оплаквам. Просто тълкувам, осъзнавам, приемам. Понякога се чувствам горда, че съм мъж.
Харесвам кратките изречения. Някои ги смятат за скрито и дълбоко емоционали. За мен са студени. Те режат. И са остри. Да, такава съм, когато съм мъж.
