Хронология

Кажете ми, има ли нещо по-ужасно от логовете? Защо хората ги пазят? Защо аз ги пазя? Какво полезно има в това да се връщаш назад и да ровиш дълбоко в нещо минало? Нещо, което не можеш да промениш, което не можеш да върнеш. Припомняш си нещата, които са те наранявали или са те правили неописуемо щастлив, и защо? Само, за да осъзнаеш, че вече не си това, другите вече не са това и нищо не е каквото е било.. Най-често се стига до плач или просто няколко проляти сълзи, но все пак сте позволили на миналото да ви изчовърка в стомаха и да не ви позволи да заспите спокойно. Но има и хубава страна. С малко късмет и силна воля може да избегнете сълзите и да се усмихнете.. носталгично(!), но и доволни, че все пак сте изживели тези хубави неща или пък сте преодолели трудностите. И все пак, вие коя хронология предпочитате да препрочитате? Кофти хронологията или веселата? Аз си обичам и двете. Защото след всеки гаден разговор е следвало „сдобряване“ и то едно такова мило и нежно.. сдобряването е най-хубавата част от кофти разговорите. Мм не, излъгах. Не е най-хубавата. Обичам да чета острите думи, които са ме пронизвали и да усещам острието отново. Припомням си, че нищо, никога не е перфектно. Иначе твръде много се губя из веселите хронологии.. А, да, задължителна, ама просто задължителна част от прелистването на миналото е повтарянето на една и съща песен, докато не я изкарате на първо място в класацията за top tracks in last 7 days в last.fm. (Можете да погледнете коя е моята.. ;D )
А за веселата хронология няма защо да се обяснявам изобщо, то е ясно.

И все пак! Хронологията на чатовете е нещо ужасно и трябва да бъде забранена!
Аз просто нямам силата да цъкна на „logs: off“..

 

 

July 22, 2009,

1:34 AM

Среднощни размишления

Какво става с хората, които съвсем за кратко минават през живота ни? По-маловажни ли са? Не.. Макар за кратко, те също са били в сърцата ни.. Не всички успяват да проникнат толкова бързо, но ние не говорим сега за тях, нали? Говорим за тези, които са ни докоснали.. усетили са нас и ние сме усетили тях. Дори за един кратък, малък, но толкова важен момент. Променят ни, оставят част от себе, а когато си тръгват – вземат и част от нас.. Но това е животът, нали? Получаваш, даваш.. Разпръсваш се сред хиляди и събираш в себе си хиляди.. частици. Но какво все пак става с онези.. Не искам да ги пусна! Трябва ли? А мога ли? А как да живея с тях, като ги няма..? Със спомени живее ли се? Мога единствено да се надявам, че някога пак ще ги видя. Някога, някъде, пак ще се срещнем, пак ще се усетим, пак ще оставим част от себе си един в друг и никога няма да бъдем същите.

.. ..

А какво ли ще е разочарованието ми ако дори срещнали се, не успеем пак да се усетим..

Приказно-вълшебно с мъгливо-сив оттенък

Първият път.
Смътно спомням си.
Опиянена..
От теб, целувките..
Или алкохолът бе виновен..?
Приказно-вълшебна нощ..

И гледах те..
и трудно бе да го повярвам.
Че имам те,
а знаеш как те исках..

И пиех от теб,
отново и отново,
докато утрото не те отне от мен.
А някои жадуват го..
но не и аз.
Не и с теб.
Не тогава.

Нощта остави своя отпечатък.
Беляза ме със теб.
Приказно-вълшебна бе,
с мъгливо-сив оттенък..

Broken memories

Когато аз съм мъжът

Сънувах те отново. Аз бях мъжът, а ти жената. Ролите са обърнати? Всичко е обърнато.. Тук няма нищо нормално. Ние.. не сме нормални. Аз съм мъжът. Аз нося отговорността, аз поемам инициативата, аз трябва да решавам, аз трябва да защитавам.. себе си, теб, нас. От кого? От другите. От всички и всичко. И ако нещо се обърка, аз ще нося последствията. От самото начало беше така, нали? Не се оплаквам. Просто тълкувам, осъзнавам, приемам. Понякога се чувствам горда, че съм мъж.
Харесвам кратките изречения. Някои ги смятат за скрито и дълбоко емоционали. За мен са студени. Те режат. И са остри. Да, такава съм, когато съм мъж.

Чувствено

Събличай чувствата ми,
остави ме гола.
Не се нуждая от тях…
Свали първо самотата,
нека се свлече
по раменете, недокосвани от векове…
Виж, надежда малко се е скрила
тук и тук… прогони я със ръце.
Бавно тъгата съблечи,
с нея косите бях обвила.
С уста сълзата пресуши,
в нея мечтите си бях скрила…

Усещане

Усещам те навсякъде.
Като въздуха обгръщаш ме
и вдишвам те изцяло.

В косите твои разпилявам се
и събирам се отново -
в очите ти.

В устните ти впивам се
и жадно вкусвам те -
с надежда.

Треперя цялата -
в ръцете ти.
И тялото ти ме крепи.

Болезнено усещам,
усещам се…
че твоя съм.

Dreams and Illusions

illusion so confusing
dreaming no conclusion
soothe your,
soothe your aching mind..

close my eyes and it will go away

[Collide]

Razor Sharp

sliding into the vortex
holding on to core
building walls unstable
seeping down
through the crevice
i’ve been here before
creeping down through the crevice
i’ve seen there before

fragile
these teeth are razor sharp
been through been through the vortex
dissolve and disintegrate..

[Collide]

Леглото ти

Хлътнало, уморено, проскърцващо…

Колко ли си го тормозил?

Леглото ти.

Олтара ни.

Където тайно извършваме

ритуала си.

И то – леглото ти,

свидетел стана

на нещо ново,

красиво и чисто.

Любовта ни?

(„И какво е любов? И то е като живота, затрупваме го и рядко изживяваме напълно..”)

Говориш ми.

Думи.

До запетая помня

какво казвал си ми.

Разбирам го напълно.

Разбирам те напълно.

Но пак боли..

и търпя

Леглото ти

едва издържа.

Тежки станахме

и двамата.

Внезапно.

И то – леглото ти,

болезнено изскърца

(а душата ми изсъска)

под натиска.

Дори то чу думите ти,

а те трудни са..

за преглъщане.

И усмихнах се,

прикрих сълзите.

Прегърнах го -

леглото ти.

За да запазя

спомените.